-
1 repudiate
tr[rɪ'pjʊːdɪeɪt]1 (reject) rechazar2 (deny) negar3 (disown) repudiar1) reject: rechazar2) disown: repudiar, renegar dev.• rechazar v.• repudiar v.rɪ'pjuːdieɪta) ( deny) \<\<accusation\>\> rechazar*, negar*b) ( refuse to acknowledge) \<\<liability\>\> negarse* a reconocer; \<\<violence/teaching\>\> repudiar; \<\<wife/family\>\> repudiar[rɪ'pjuːdɪeɪt]VT1) (=deny) [+ charge] rechazar, negar2) (=refuse to recognize) [+ debt, treaty] negarse a reconocer, desconocer; [+ attitude, values, wife, violence] repudiar* * *[rɪ'pjuːdieɪt]a) ( deny) \<\<accusation\>\> rechazar*, negar*b) ( refuse to acknowledge) \<\<liability\>\> negarse* a reconocer; \<\<violence/teaching\>\> repudiar; \<\<wife/family\>\> repudiar -
2 долг
сущ.( задолженность) debt; indebtedness; ( обязанность) duty; ( обязательства) мн liabilityбыть в долгу — to be in debt; ( у кого-л) to be in smb's debt (in debt to smb)
делать долги (влезать в долги) — to fall (get, run) into debts; incur debts
исполнять свой (гражданский) долг — to do one's (civic) duty; ( моральный тж) to fulfil one's moral responsibility (to)
погашать (выплачивать) долг — to clear off (discharge, extinguish, liquidate, pay off, redeem, reimburse, repay, satisfy, settle) a debt
считать своим долгом — to consider it one's duty (to + inf)
(грубейшее) нарушение долга — (egregious, flagrant, gross) breach (dereliction) of duty
обеспечение долга — фин security for a debt
погашение долга — clearing off (discharge, extinguishment, liquidation, payment, redemption, reimbursement, repayment, satisfaction, settlement) of a debt
при исполнении (служебного) долга — in the discharge (performance) of one's (official) duty; when (while) on duty
- безнадёжный долгдолг по обязательству, обеспеченному залогом — debt under obligation secured by a pledge
- внешний долг
- государственный долг
- гражданский долг
- долгосрочный долг
- краткосрочный долг
- накопленный долг
- непогашенный долг
- обеспеченный долг
- обременённый долгами
- отсроченный долг
- погашенный долг
- родительский долг
- свободный от долгов
- текущий долг -
3 отказвам
refuse, decline (да to)(отговарям отрицателно) deny, answer in the negative, return a negative; rejectотказвам на refuse(плащана на чек) dishonourотказвам да се подчиня на defyотказвам да се подчиня на закона defy the lawотказвам да изпълня задължение repudiate an obligationотказвам да платя дълг repudiate/dishonour a debtотказвам да дам подкрепата си withhold o.'s support (на from)отказвам да дам позволение withhold permissionотказвам на кандидат за женитба refuse a suitorотказвам да действувам (за механизъм) failотказвам се give up (от, да-, с ger.)desist (от, да from с ger.)отказвам се от give up, renounce, drop, ( дете) disavow, (мнение и пр,) recant, ( чрез договор) cede. юр. disclaim, waiveотказвам се от покапа decline an invitationотказвам се от правата си renounce/relinquish/abdicate/yield o.'s rightsотказвам се от наследство give up an inheritanceотказвам се от престола abdicate, renounce o.'s/the throneотказвам се от миналото си renounce o.'s pastотказвам се от длъжността си give up/relinquish/resign o.'s positionотказвам се от задълженията си renounce o.'s obligationsотказвам се от членство drop o.'s membershipотказвам се от убежденията си renounce o.'s convictions, give up o.'s beliefs, recantотказвам се от идея give up/drop an idea. set an idea asideтой се отказа от тази мисъл he thought better of itотказвам се от всяка мисъл, за give up all thought ofотказвам да се занимавам с refuse to have anything to do with, write offотказвам се да съдя renounce/withhold judgment, suspend/defer (o.'s) judgmentотказвам се от намерението си abandon o.'s intentionотказвам се от опит relinquish/give up an attemptотказвам се от обещание go back on a promiseотказвам се от думите си deny/renounce/withdraw/retract o.'s wordsотказвам се от подписа си refuse to acknowledge o.'s signature, deny o.'s signatureотказвам се от поданството си expatriate o.s.отказвам се от по-нататъшно водене на дело (за адвокат) throw down o.'s brief, отказвам се от състезание drop out of/retire from a competitionотказвам се от кафето/от пиене go off coffee/liquorотказвам се or пушене/пиене give up smoking/drinkingне бих се отказал от една бира I wouldn't say no to a glass of beerотказвам се! (много е трудно) I give up разг. it beats/licks me* * *отка̀звам,гл. refuse (на -), decline (да to); ( отговарям отрицателно) deny, answer in the negative, return a negative; reject; (да дам) withhold; \отказвам да действам (за механизъм) fail; \отказвам да изпълня задължение repudiate an obligation; \отказвам да приема ( храна и пр.) reject; ( плащане на чек и пр.) dishonour; \отказвам да разбера shut o.’s mind to; \отказвам да се подчиня на defy; \отказвам на кандидат за женитба refuse a suitor;\отказвам се give up (от, да -, с ger.); ( доброволно) forfeit; for(e)go; desist (от, да from с ger.); (от нещо скъпо) forsake; разг. kiss (s.th.) goodbye; непрех. throw in o.’s hand, call it quits; не бих се отказал от една бира I wouldn’t say no to a glass of beer; I could do with a glass of beer; не се \отказвам от правата си stand firm on o.’s rights; никога не ми е отказвано I have never been refused; \отказвам се! ( много е трудно) I give up! разг. it beats/licks me; \отказвам се да съдя renounce/withhold judgement, suspend/defer (o.’s) judgement; \отказвам се от give up, renounce, drop, ( дете) disavow, ( мнение и пр.) recant, ( категорично, под клетва) foreswear; ( чрез договор) cede, юр. disclaim, waive; \отказвам се от борбата throw in the towel/sponge; \отказвам се от длъжността си give up/relinquish/resign o.’s position; \отказвам се от думите си deny/renounce/withdraw/retract o.’s words; \отказвам се от задълженията си renounce o.’s obligations; \отказвам се от идея give up/drop an idea, set an idea aside; \отказвам се от кафето/от пиене go off coffee/liquor; \отказвам се от намерението си abandon o.’s intention; \отказвам се от обещание go back on a word/promise; \отказвам се от печалбата в името на безопасността forfeit profit in the name of safety; \отказвам се от поданството си expatriate o.s.; \отказвам се от подписа си refuse to acknowledge o.’s signature, deny o.’s signature; \отказвам се от покана decline an invitation; \отказвам се от по-нататъшно водене на дело (за адвокат) throw down o.’s brief; \отказвам се от правата си renounce/relinquish/abdicate/forfeit/yield o.’s rights; \отказвам се от престола abdicate, renounce o.’s/the throne; \отказвам се от състезание drop out of/retire from a competition; \отказвам се от убежденията си renounce o.’s convictions, give up o.’s beliefs, recant; \отказвам се от честта да decline the honour of (с ger.); \отказвам се от членство drop o.’s membership; той се отказа от тази мисъл he thought better of it.* * *cancel: He called to отказвам the appointment. - Той се обади да откаже срещата.; refuse: She отказвамd to join us. - Тя отказа да дойде с нас.; deny; disallow; rebuff{ri`bXf}; reject; waive (юр.){weiv}* * *1. (|| ОТКАЗВАМ се give up (oт, да -, с ger.) 2. (отговарям отрицателно) deny, answer in the negative, return a negative;reject 3. (плащана на чек) dishonour 4. desist (от, да from с ger,) 5. refuse, decline (да to) 6. ОТКАЗВАМ ce or пушене/пиене give up smoking/drinking 7. ОТКАЗВАМ ce oт обещание go back on a promise 8. ОТКАЗВАМ ce oт опит relinquish/give up an attempt 9. ОТКАЗВАМ ce от намерението си abandon o.'s intention 10. ОТКАЗВАМ да дам подкрепата си withhold o.'s support (на from) 11. ОТКАЗВАМ да дам позволение withhold permission 12. ОТКАЗВАМ да дам съгласието си withhold o.'s consent, ОТКАЗВАМ да приема (храма и пр.) reject 13. ОТКАЗВАМ да действувам (за механизъм) fail 14. ОТКАЗВАМ да изпълня задължение repudiate an obligation 15. ОТКАЗВАМ да платя дълг repudiate/dishonour a debt 16. ОТКАЗВАМ да се занимавам с refuse to have anything to do with, write off 17. ОТКАЗВАМ да се подчиня на defy 18. ОТКАЗВАМ да се подчиня на закона defy the law 19. ОТКАЗВАМ на refuse 20. ОТКАЗВАМ на кандидат за женитба refuse a suitor 21. ОТКАЗВАМ се да съдя renounce/withhold judgment, suspend/defer (o.'s) judgment 22. ОТКАЗВАМ се от give up, renounce, drop, (дете) disavow, (мнение и пр,) recant, (чрез договор) cede. юр. disclaim, waive 23. ОТКАЗВАМ се от всяка мисъл, за give up all thought of 24. ОТКАЗВАМ се от длъжността си give up/relinquish/resign o.'s position 25. ОТКАЗВАМ се от думите си deny/renounce/withdraw/ retract o.'s words 26. ОТКАЗВАМ се от задълженията си renounce o.'s obligations 27. ОТКАЗВАМ се от идея give up/drop an idea. set an idea aside 28. ОТКАЗВАМ се от кaфето/от пиене go off coffee/liquor 29. ОТКАЗВАМ се от миналото си renounce o.'s past 30. ОТКАЗВАМ се от наследство give up an inheritance 31. ОТКАЗВАМ се от по-нататъшно водене на дело (за адвокат) throw down o.'s brief, ОТКАЗВАМ се от състезание drop out of/retire from a competition 32. ОТКАЗВАМ се от поданството си expatriate o. s. 33. ОТКАЗВАМ се от подписа си refuse to acknowledge o.'s signature, deny o.'s signature 34. ОТКАЗВАМ се от покапа decline an invitation 35. ОТКАЗВАМ се от правата си renounce/relinquish/abdicate/yield o.'s rights 36. ОТКАЗВАМ се от престола abdicate, renounce o.'s/the throne 37. ОТКАЗВАМ се от убежденията си renounce o.'s convictions, give up o.'s beliefs, recant 38. ОТКАЗВАМ се от честта да decline the honour of (c ger:) 39. ОТКАЗВАМ се от членство drop o.'s membership 40. ОТКАЗВАМ се! (много е трудно) I give up разг. it beats/licks me 41. не бих се отказал от една бира I wouldn't say no to a glass of beer 42. не се ОТКАЗВАМ от правата си stand firm on o.'s rights 43. той се отказа от тази мисъл he thought better of it -
4 признавать
гл.to accept; recognize; ( в судебном порядке) to adjudge; adjudicate; ( соглашаться с чем-л) to acknowledge; admit; (допускать, считать) to consider; regard; ( сознаваться в чём-л) to avow; confessне признавать долг — to refuse to acknowledge a debt; repudiate a debt
публично признавать свою ошибку — соверш to make an open confession of one's error (mistake)
признавать верховенство права, признавать международного права — to accept (recognize) the rule (supremacy) of (international) law
признавать обязательной юрисдикцию Международного суда — to accept (recognize) as compulsory the jurisdiction of the International Court of Justice
признавать обязательность норм международного права — to accept (recognize) as mandatory the norms (rules) of international law
- признавать долгпризнавать требование государства о возмещении причинённого ущерба — to acknowledge (admit, recognize) a state's claim to reparation for damages
- признавать компетенцию суда
- признавать невиновным
- признавать незаконность интервенции
- признавать нерушимость границ
- признавать отцовство
- признавать ошибку
- признавать полномочия действительными
- признавать претензию обоснованной
- признавать своё поражение
- признавать свою вину
- признавать себя виновным
- признавать права -
5 reddetmek
"/ı/ 1. to refuse, decline; to reject. 2. to refuse to acknowledge. 3. to repudiate (a debt). 4. to disown, repudiate, cast (someone) off. 5. to claim that (something) is untrue." -
6 отказываться от уплаты долга
to repudiate a debt; refuse to acknowledge a debtРусско-английский юридический словарь > отказываться от уплаты долга
-
7 claim
1. n1) требование; претензия, притязание; заявление права; правопритязание2) иск; претензия; рекламация3) заявление, утверждение
- accessory claim
- additional claim
- admitted claim
- broad claim
- civil claim
- clearing claim
- commercial claim
- compensation claim
- conflicting claims
- contingent claim
- contract claim
- contractual claim
- correct claim
- counter claim
- damage claim
- debt claim
- default claim
- demurrage claim
- dependent claim
- disbursement claim
- disputed claim
- dormant claim
- draft claim
- drawback claim
- equitable claim
- fair claim
- false claim
- fictitious claim
- first claim
- foreign currency claim
- freight claim
- groundless claim
- heavy claim
- hypothecary claim
- income claim
- insurance claim
- interfering claim
- invalid claim
- irrevocable claim
- just claim
- justifiable claim
- justified claim
- lawful claim
- legal claim
- legitimate claim
- litigious claim
- main claim
- maintenance claim
- maritime claim
- monetary claim
- money claim
- mortgage claim
- narrow claim
- nonstatutory claim
- official claim
- omnibus claim
- overbroad claim
- patent claim
- payment claim
- pecuniary claim
- portal claims
- preceding claim
- preferential claim
- principal claim
- prior claim
- priority claim
- process claim
- product claim
- product liability claim
- quality claim
- quantity claim
- reasonable claim
- reciprocal claims
- reimbursement claim
- residual claim
- salvage claim
- settled claim
- shortage claim
- stale claim
- statutory claim
- supplementary claim
- tax claim
- tort claim
- total claim
- unjustified claim
- unlawful claim
- unreasonable claim
- unsettled claim
- valid claim
- wage claim
- warranty claim
- well-grounded claim
- claim for compensation
- claim for damage
- claim for damages
- claim for indemnification
- claim for indemnity
- claim for infringement
- claim for losses
- claim for money
- claim for refund
- claim in return
- claim of ownership
- claim of priority
- claim to priority
- claim to property
- claim under a contract
- claim arising under customs laws
- abandon a claim
- acknowledge a claim
- admit a claim
- advance a claim
- allow a claim
- assert a claim
- assign a claim
- bring a claim
- conflict with a claim
- conform with a claim
- consider a claim
- contest a claim
- decline a claim
- defeat a claim
- disallow a claim
- dismiss a claim
- dispute a claim
- enter a claim
- establish a claim
- file a claim
- frame a patent claim
- give up a claim
- handle claims
- justify a claim
- lay a claim
- lodge a claim
- make a claim
- make a counter claim
- meet a claim
- offset against a claim
- pay a claim
- prosecute a claim
- put forward a claim
- put in a claim
- refuse to satisfy the claim
- recognize a claim
- reject a claim
- relinquish a claim
- renounce a claim
- repudiate a claim
- resign a claim
- revoke a claim
- run a claim
- satisfy a claim
- settle a claim
- set up a claim
- substantiate a claim
- surrender a claim
- sustain a claim
- turn down a claim
- waive a claim
- withdraw a claim2. v1) требовать2) заявлять, утверждать
- claim debts
- claim back
См. также в других словарях:
repudiate — re·pu·di·ate /ri pyü dē ˌāt/ vt at·ed, at·ing: to disavow or reject an obligation (as a debt) or duty (as performance under a contract); specif: to indicate an inability or unwillingness to perform as promised under (a contract) re·pu·di·a·tor /… … Law dictionary
repudiate — [ri pyo͞o′dē āt΄] vt. repudiated, repudiating [< L repudiatus, pp. of repudiare, to put away, divorce < repudium, separation, a divorce < re , away, back + base of pudere, to feel shame] 1. to refuse to have anything to do with; disown… … English World dictionary
repudiate — transitive verb ( ated; ating) Etymology: Latin repudiatus, past participle of repudiare, from repudium rejection of a prospective spouse, divorce, probably from re + pudēre to shame Date: 1545 1. to divorce or separate formally from (a woman) 2 … New Collegiate Dictionary
repudiate — repudiable, adj. repudiative, adj. repudiator, n. /ri pyooh dee ayt /, v.t., repudiated, repudiating. 1. to reject as having no authority or binding force: to repudiate a claim. 2. to cast off or disown: to repudiate a son. 3. to reject with… … Universalium
repudiate — re•pu•di•ate [[t]rɪˈpyu diˌeɪt[/t]] v. t. at•ed, at•ing 1) to reject as having no authority or binding force 2) to disown: to repudiate a son[/ex] 3) to reject with disapproval or condemnation 4) to reject with denial: to repudiate an… … From formal English to slang
repudiate — /rəˈpjudieɪt / (say ruh pyoohdeeayt) verb (t) (repudiated, repudiating) 1. to reject as having no authority or binding force, as a claim, etc.: *Yet she did not feel strong enough to resist her parents and repudiate the solemn contract to which… …
re|pu´di|a´tor — re|pu|di|ate «rih PYOO dee ayt», transitive verb, at|ed, at|ing. 1. to refuse to accept; reject: »to repudiate a doctrine. The old man shook his head, gently repudiating the imputation (Dickens). SYNONYM(S): discla … Useful english dictionary
re|pu|di|ate — «rih PYOO dee ayt», transitive verb, at|ed, at|ing. 1. to refuse to accept; reject: »to repudiate a doctrine. The old man shook his head, gently repudiating the imputation (Dickens). SYNONYM(S): discla … Useful english dictionary
religion — religionless, adj. /ri lij euhn/, n. 1. a set of beliefs concerning the cause, nature, and purpose of the universe, esp. when considered as the creation of a superhuman agency or agencies, usually involving devotional and ritual observances, and… … Universalium
United Kingdom — a kingdom in NW Europe, consisting of Great Britain and Northern Ireland: formerly comprising Great Britain and Ireland 1801 1922. 58,610,182; 94,242 sq. mi. (244,100 sq. km). Cap.: London. Abbr.: U.K. Official name, United Kingdom of Great… … Universalium
china — /chuy neuh/, n. 1. a translucent ceramic material, biscuit fired at a high temperature, its glaze fired at a low temperature. 2. any porcelain ware. 3. plates, cups, saucers, etc., collectively. 4. figurines made of porcelain or ceramic material … Universalium
